WarCraft III & The Frozen Throne
Преди повече от година и половина легендарните Blizzard издадоха третата част на реалновремевата стратегия WarCraft (предшествениците, според личните ми наблюдения бяха едни от най - известните заглавия в жанра). Подобно на предшествениците си третият WarCraft разби представите на повечето геймъри - заклети фенове на RTS или не. Играта не само промени изцяло жанра (макар че повечето идеи бяха заимствани от други заглавия), но и гейм-индустрията като цяло.
Играта предлага (сравнително) дълга кампания, в която играчът поема последователно командването над силите на Алианса, безчетните пълчища на Немъртвите, Възобновената и осветена в коренно различна светлина (спрямо първите две части) Орда на Орките и накрая - Нощните елфи.
Великолепната и мащабна история на играта започва с разговора на двама от основните герои в играта - старият и мъдър паладин от втората част Утер и младия и неопитен принц Артас (бегло засегнат в една от книгите за света на WarCraft). От диалога става ясно, че орките са се освободили от "лагерите" в които са били държани след краха на Ордата и се организират за вероятна съпротива (от гледна точка на орките проблема е доста различен, като на бягството и прегрупирането им е хвърлен бегъл поглед в туториала на играта и подробно описан в "Повелителят на Клановете" на Кристи Голдън ). В крайна сметка обаче, младият и екзалтиран принц - паладин се сблъсква с много по - неприятни и зловещи противници - немъртвите. Бавно праведния му гняв и безразсъдството му го вкарват право в капана на предводителя на немъртвите - The Lich King. Покварен от силата на изкования от Краля Лич могъщ меч Фросморн Артас се трансформира от доблестен паладин в рицар на Смъртта - дясна ръка на краля на немъртвите и негово оръжие срещу Горящия легион - демоните, прогонени от Нощните елфи преди 10 000 години и завърнали се за кърваво отмъщение, създатели на немъртвите. В борбата си за власт и влияние Кралят Лич, започва опасна война, начело с Артас срещу собственият му баща - краля на хората Теренас. Войната завършва с пълното падение на човешкия род и триумф на немъртвите и господарите им от Легиона.
Третата кампания проследява бягството на орките към далечните земи на Калимдор. Там, след много трудности, водачът на клановете Трал успява да се добере до средата на континента и да създаде свое малко кралство. Благодарение на мистичния Prophet е изкован и съюз между хора и орки. Като цяло историята на тази кампания се намира сякаш в страни от цялостния сюжет на играта и има едва няколко допирни точки с него.
Последната, по мое мнение най заплетена и интригуваща кампания - тази на Нощните Елфи завършва конфликта с легиона. В нея играчът първоначално поема контрол над жрицата на Луната - Тиранде и проследява пътят и през пълните с демони земи, към горите, където спят могъщите друиди (вече около 10 000 години…). В крайна сметка начинанието и е успешно - Тиранде събужда друидите, сред които и възлюбеният и Фюриън Стормрейдж. С общи усилия двамата организират съпротивата на елфите срещу завърналите се демони и освобождават (с доста недоволство от страна на Фюриън) най - интересният персонаж в играта - полу-елфът, полу-демон Иллидан. Иллидан е нощен елф, указал огромна помощ на елфите в предишната им битка с Легиона, използвайки уменията на демоните срещу самите тях. След войната обаче Иллидан бил твърде различен, твърде обвързан с Мрака и твърде опасен. Затова собственият му брат го затворил за 10 000 години. Десетте хиляди години изолация, далеч от останалите елфи, в абсолютния мрак на затвора лишили Иллидан от зрението му, но ни най - малко не отслабили бойните му умения. Веднъж освободен Иллидан се впуска в битка със старите си врагове от Легиона, като намира и използва могъщ артефакт - Черепът на Гул Дан. Злата реликва трансформира тъмният елф в могъщ демон, като въпреки това Иллидан продължава своята битка на страната на Тъмните Елфи. Фюриън обаче съзира още повече зло и поквара в душата на брат си и го прокужда далеч от земите на елфите.
Дори без помощта на Иллидан обединените сили на хора, орки и елфи успяват да отблъснат силите на демоните и на немъртвите им слуги. Въпреки това Играта завършва с частична победа на съюзниците - Лордерон бързо умира, под скверната власт на Крал Артас и немъртвите му легиони. Самият Крал Артас пък продължава да се бори да запази властта си от последните останали велики демони - Господарите на Ужаса. Кралят Лич, пък продължава с опитите си да се освободи от своя затвор в далечните севрни земи - Ледения Трон…
Точно около въпросният Леден Трон се върти и историята на продължението на WarCraft III - The Frozen Throne.
В експанжъна главните герои са Иллидан и Артас, като всеки от тях води своята битка, като пътищата и на двамата неминуемо водят до Леденият Трон. Иллидан, след като се съюзява с Кил Джейдън - най могъщият Демон останал на Азерот, започва своят поход срещу Кралят Лич, като призовава забравената раса на Нагите - някогашни братя на Нощните елфи - първородни деца на богинята Ашара. В хода на действието Иллидан намира и други съюзници - Кървавите елфи - останки от изклания от немъртвите на Артас народ на Висшите елфи.
В продължението героят на Иллидан е разгърнат, в цялата си мащабност. Прокълнатият нощен елф продължава да стои на границата на Мрака и Светлината, на границата на желанието за власт и любовта към Тиранде и загрижеността за съдбата на елфите и нагите. В крайна сметка Иллидан се проваля в опита си да разруши Леденият Трон, като е възпрян от собственият си народ - Нощните елфи. В последвалите събития ношните елфи поне от части минават на страната на Иллидан (с изключение на вманиачената на тема справедливост Майев) в битката му с немъртвите и Кралят Лич. След провала си Иллидан се опитва да избегне гнева на новия си господар - Кил Джейдън, като заедно с нагите и кървавите елфи избягва от Азерот в бившия, опустошен от демоните свят на орките. След като елфът - демон успява да победи демоните и покварените орки населяващи този свят, Иллидан е намерен от Кил Джейдън и след заплахите отправени му от демона потегля на последен, отчаян поход срещу Леденият Трон.
От своя страна Артас бавно губи силите и контрола си над немъртвите, заедно със своя господар - Кралят Лич. В следствие на това неприятно стечение на обстоятелствата някогашният паладин се оказва притиснат от една страна от настъпващият Иллидан, от друга от тримата Господари на Ужаса, бавно, но неумолимо установяващи контрол над голяма част от немъртвите и от трета - от немъртвите - ренегати, предвождани от превърнатата в банши бивша елфа Силванас. На страната на младият Рицар на Смъртта, застава бившият крал на царството на паяците, служителят на Кралят Лич, Ануб Арак.
Съдбата на Азерот се решава във финалния сблъсък между Артас и Иллидан в подножието на Айскроу. След дълга и оспорвана битка Иллидан е победен и убит, а Артас изпълнява съдбата си като освобождава Кралят Лич и душите на двамата - на могъщия войн и на великия магьосник се сливат в едно, а немъртвите получават могъщия водач, който е способен да отхвърли остатъците от влиянието на Легиона и да поведе пълчищата им към славно бъдеще.Така, с отворен край завършва и експанжънът на WarCraft III.
За достойнствата на играта няма какво да се спори - самият факт, че благодарение на увлекателната си история, зарибяващ геймплей и напрегнат мултиплейър, играта не отстъпва позициите си в челната тройка в почти всички гейм класации. Остава единствено да препоръчам на всички, които не са играли шедьовърът на Blizard да си го набавят възможно най - скоро и да се потопят в несравнимата му атмосфера… Приятна игра.
Преди повече от година и половина легендарните Blizzard издадоха третата част на реалновремевата стратегия WarCraft (предшествениците, според личните ми наблюдения бяха едни от най - известните заглавия в жанра). Подобно на предшествениците си третият WarCraft разби представите на повечето геймъри - заклети фенове на RTS или не. Играта не само промени изцяло жанра (макар че повечето идеи бяха заимствани от други заглавия), но и гейм-индустрията като цяло.
Играта предлага (сравнително) дълга кампания, в която играчът поема последователно командването над силите на Алианса, безчетните пълчища на Немъртвите, Възобновената и осветена в коренно различна светлина (спрямо първите две части) Орда на Орките и накрая - Нощните елфи.
Великолепната и мащабна история на играта започва с разговора на двама от основните герои в играта - старият и мъдър паладин от втората част Утер и младия и неопитен принц Артас (бегло засегнат в една от книгите за света на WarCraft). От диалога става ясно, че орките са се освободили от "лагерите" в които са били държани след краха на Ордата и се организират за вероятна съпротива (от гледна точка на орките проблема е доста различен, като на бягството и прегрупирането им е хвърлен бегъл поглед в туториала на играта и подробно описан в "Повелителят на Клановете" на Кристи Голдън ). В крайна сметка обаче, младият и екзалтиран принц - паладин се сблъсква с много по - неприятни и зловещи противници - немъртвите. Бавно праведния му гняв и безразсъдството му го вкарват право в капана на предводителя на немъртвите - The Lich King. Покварен от силата на изкования от Краля Лич могъщ меч Фросморн Артас се трансформира от доблестен паладин в рицар на Смъртта - дясна ръка на краля на немъртвите и негово оръжие срещу Горящия легион - демоните, прогонени от Нощните елфи преди 10 000 години и завърнали се за кърваво отмъщение, създатели на немъртвите. В борбата си за власт и влияние Кралят Лич, започва опасна война, начело с Артас срещу собственият му баща - краля на хората Теренас. Войната завършва с пълното падение на човешкия род и триумф на немъртвите и господарите им от Легиона.
Третата кампания проследява бягството на орките към далечните земи на Калимдор. Там, след много трудности, водачът на клановете Трал успява да се добере до средата на континента и да създаде свое малко кралство. Благодарение на мистичния Prophet е изкован и съюз между хора и орки. Като цяло историята на тази кампания се намира сякаш в страни от цялостния сюжет на играта и има едва няколко допирни точки с него.
Последната, по мое мнение най заплетена и интригуваща кампания - тази на Нощните Елфи завършва конфликта с легиона. В нея играчът първоначално поема контрол над жрицата на Луната - Тиранде и проследява пътят и през пълните с демони земи, към горите, където спят могъщите друиди (вече около 10 000 години…). В крайна сметка начинанието и е успешно - Тиранде събужда друидите, сред които и възлюбеният и Фюриън Стормрейдж. С общи усилия двамата организират съпротивата на елфите срещу завърналите се демони и освобождават (с доста недоволство от страна на Фюриън) най - интересният персонаж в играта - полу-елфът, полу-демон Иллидан. Иллидан е нощен елф, указал огромна помощ на елфите в предишната им битка с Легиона, използвайки уменията на демоните срещу самите тях. След войната обаче Иллидан бил твърде различен, твърде обвързан с Мрака и твърде опасен. Затова собственият му брат го затворил за 10 000 години. Десетте хиляди години изолация, далеч от останалите елфи, в абсолютния мрак на затвора лишили Иллидан от зрението му, но ни най - малко не отслабили бойните му умения. Веднъж освободен Иллидан се впуска в битка със старите си врагове от Легиона, като намира и използва могъщ артефакт - Черепът на Гул Дан. Злата реликва трансформира тъмният елф в могъщ демон, като въпреки това Иллидан продължава своята битка на страната на Тъмните Елфи. Фюриън обаче съзира още повече зло и поквара в душата на брат си и го прокужда далеч от земите на елфите.
Дори без помощта на Иллидан обединените сили на хора, орки и елфи успяват да отблъснат силите на демоните и на немъртвите им слуги. Въпреки това Играта завършва с частична победа на съюзниците - Лордерон бързо умира, под скверната власт на Крал Артас и немъртвите му легиони. Самият Крал Артас пък продължава да се бори да запази властта си от последните останали велики демони - Господарите на Ужаса. Кралят Лич, пък продължава с опитите си да се освободи от своя затвор в далечните севрни земи - Ледения Трон…
Точно около въпросният Леден Трон се върти и историята на продължението на WarCraft III - The Frozen Throne.
В експанжъна главните герои са Иллидан и Артас, като всеки от тях води своята битка, като пътищата и на двамата неминуемо водят до Леденият Трон. Иллидан, след като се съюзява с Кил Джейдън - най могъщият Демон останал на Азерот, започва своят поход срещу Кралят Лич, като призовава забравената раса на Нагите - някогашни братя на Нощните елфи - първородни деца на богинята Ашара. В хода на действието Иллидан намира и други съюзници - Кървавите елфи - останки от изклания от немъртвите на Артас народ на Висшите елфи.
В продължението героят на Иллидан е разгърнат, в цялата си мащабност. Прокълнатият нощен елф продължава да стои на границата на Мрака и Светлината, на границата на желанието за власт и любовта към Тиранде и загрижеността за съдбата на елфите и нагите. В крайна сметка Иллидан се проваля в опита си да разруши Леденият Трон, като е възпрян от собственият си народ - Нощните елфи. В последвалите събития ношните елфи поне от части минават на страната на Иллидан (с изключение на вманиачената на тема справедливост Майев) в битката му с немъртвите и Кралят Лич. След провала си Иллидан се опитва да избегне гнева на новия си господар - Кил Джейдън, като заедно с нагите и кървавите елфи избягва от Азерот в бившия, опустошен от демоните свят на орките. След като елфът - демон успява да победи демоните и покварените орки населяващи този свят, Иллидан е намерен от Кил Джейдън и след заплахите отправени му от демона потегля на последен, отчаян поход срещу Леденият Трон.
От своя страна Артас бавно губи силите и контрола си над немъртвите, заедно със своя господар - Кралят Лич. В следствие на това неприятно стечение на обстоятелствата някогашният паладин се оказва притиснат от една страна от настъпващият Иллидан, от друга от тримата Господари на Ужаса, бавно, но неумолимо установяващи контрол над голяма част от немъртвите и от трета - от немъртвите - ренегати, предвождани от превърнатата в банши бивша елфа Силванас. На страната на младият Рицар на Смъртта, застава бившият крал на царството на паяците, служителят на Кралят Лич, Ануб Арак.
Съдбата на Азерот се решава във финалния сблъсък между Артас и Иллидан в подножието на Айскроу. След дълга и оспорвана битка Иллидан е победен и убит, а Артас изпълнява съдбата си като освобождава Кралят Лич и душите на двамата - на могъщия войн и на великия магьосник се сливат в едно, а немъртвите получават могъщия водач, който е способен да отхвърли остатъците от влиянието на Легиона и да поведе пълчищата им към славно бъдеще.Така, с отворен край завършва и експанжънът на WarCraft III.
За достойнствата на играта няма какво да се спори - самият факт, че благодарение на увлекателната си история, зарибяващ геймплей и напрегнат мултиплейър, играта не отстъпва позициите си в челната тройка в почти всички гейм класации. Остава единствено да препоръчам на всички, които не са играли шедьовърът на Blizard да си го набавят възможно най - скоро и да се потопят в несравнимата му атмосфера… Приятна игра.
thanks